„САЙРА ШЛА...”
Игорь Иванович Шкляревский (р. 1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЛУВА САЙРАТА
Плува сайрата! Пасаж познат.
Плавници над пяната израстват.
Дните мои на трохи дробят.
Чупят сънищата ми на части.
После, водка за да не подирим
и за вахта сили да крепим,
на палубата бе прожектиран
за любов трагична страшен филм.
И море си имаше във филма,
и, разбира се, вълни с цвят син!
Имаше във филма мъка силна,
доизстрадана в любовен дим!
И едно ми беше непонятно:
че с очи, наляти с горест, тоз
морски филм в морето необятно
гледа загрубелият матрос.
Ударения
ПЛУВА САЙРАТА
Плу́ва са́йрата! Паса́ж позна́т.
Пла́вници над пя́ната изра́стват.
Дни́те мо́и на трохи́ дробя́т.
Чу́пят съ́ништата ми на ча́сти.
По́сле, во́дка за да не поди́рим
и за ва́хта си́ли да крепи́м,
на палу́бата бе прожекти́ран
за любо́в траги́чна стра́шен фи́лм.
И море́ си и́маше във фи́лма,
и, разби́ра се, вълни́ с цвят си́н!
И́маше във фи́лма мъ́ка си́лна,
доизстра́дана в любо́вен ди́м!
И едно́ ми бе́ше непоня́тно:
че с очи́, наля́ти с го́рест, то́з
мо́рски фи́лм в море́то необя́тно
гле́да загрубе́лият матро́с.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Игорь Шкляревский
САЙРА ШЛА...
Сайра шла! Играли косяки.
Плавники из пены вылетали.
Дни мои дробили на куски.
Сны мои на части разбивали.
А потом, чтоб водку мы не пили,
Для работы силы берегли,
На вонючей палубе крутили
Жуткую „кинуху” о любви.
В этом фильме тоже было море,
И, конечно, было голубым!
В этом фильме тоже было горе,
А потом развеялось как дым!
И одно мне было непонятно,
Что глазами, грустными от слёз,
Фильм о море в море необъятном
Смотрит виды видевший матрос.
---------------
Руският поет и преводач Игор Шкляровски (Игорь Иванович Шкляревский) е роден на 25 юни 1938 г. в гр. Белиничи, Могильовска област, Белоруска ССР. Учил е в Могильовския педагогически институт, а през 1965 г. завършва Литературния институт „Максим Горки”. Автор е на книгите „Я иду” (1962 г.), „Лодка” (1964 г.), „Фортуна” (1968 г.), „Воля” (1972 г.), „Тень птицы” (1976 г.), „Три повести” (1976 г.), „Тайник” (1981 г.), „Избранное: Стихотворения и поэмы” (1984 г.), „Слушаю небо и землю” (1985 г.) и др. Превежда поезия от белоруски, български, словашки и др. езици; неговият поетически превод от древноруски на „Слова о полку Игореве” е признат за най-добрия превод на ХХ в. Член е на Съюза на писателите на СССР от 1964 г., член е на ръководството на Съюза на писателите на РСФСР (1985-1991 г.), на Союза на писателите на СССР (1986-1991 г.), на изпълкома на Руския ПЕН-център (от 1989 г.), съпредседател е на Союза на руските писатели (от 1991 г.). Живее в Москва.